temporarilyConsulting messaged you

My mind's a loaded gun, noone can hear me screaming.

I'm the daughter of Sherlock Holmes, I'm far smarter than you.

*witch/19/ fc: Astrid Berges-Frisbey*

Външният вид на госпожицата? Хм....Има ли смисъл изобщо от описание? Шърли е много красива. Дори невероятна. Има прекрасно лице, чаровна усмивка, невероятно красиви тюркоазени очи и дълга, буйна, естествено мека като кадифе тъмна коса, която винаги е свободна като вятъра. Очите и са дълбоки и меки като чисто копринено кадифе. Тялото и е стройно, но не особено високо. Има перфектна фигура.Луда е по грима, затова никога не излиза без такъв. Обича да носи тренчкоти и високи токчета. Колкото по-високи, толкова по-добре. Има осанка на кралица, затова тя винаги е шефът. Поддържа стройната си фигура с редовни тренировки, но не се ограничава, защото не може да живее без сладко.
Характерът и - е той трудно можеше да се опише с няколко изречения. Шърли изглежда като неземен ангел, но само изглежда такава. Всъщност е прекалено пресметлива, с остър език, от който много често излизат хапливи коментари. Обича да командори и това си личи. Омайва момчетата от далече, но после се държи като ледена принцеса. Нима това ви е чудно-тя има сърце от лед, изцяло подвластна на разума си. Поне докато на хоризонта не се появява един човек.(който не е кой знае колко човек, но хайде)
Историята й е подходяща за театрално представление.
Действие първо. Началото.
Всичко започва там, където винаги започва-на адрес 221 Бейкър стрийт в Лондон, а главни герои са многоуважаваният детектив консултант господин Шерлок Холмс и едно малко бебе, оставено пред вратата.
Г-н Холмс си почива, свирейки на цигулка, когато се чува почукване на входната врата. Мис Хъдсън, хазяйката, отваря вратата и намира кошничката с бебето. Тя изпищява, и това кара и д-р Джон Уостън, помощника на Холмс, да се намеси. Уотсън донася кошницата пред тъмнокосия си колега и скръства ръце. Шерлок оставя цигулката и поглежда в нея. Заинтригуван е не от детето, а от бележката, която то стиска в малката си ръчица, спейки спокоен сън. Холмс взима бележката и я чете. След това поглежда Уотсън объркано, и детето-още по-объркано.
-Тя е твоя, Шерлок. Бебето е твое, нали?-казва накрая Уотсън.-Коя е майка й? Как се казва детето?
А на бележката освен, че бебето е на Шерлок, пишеше и името й. Листа беше подписан с инициали Ай А-съответно Айрийн Адлър, което отговаряше на загадката коя бе майката на детето.
Шерлок оставя бележката върху цигулката и взема в ръце бебето-малко сковано, естествено.
-Шарлът. Шарлът Холмс.-заключва той най-накрая.
Действие второ. След десет години.
-Тате, чичо Джон ми купи сладолед!-провиква се вече десет-годишната Шърли, като държи в ръка кофичка ванилов сладолед.
-Да, да, добре.-баща й, както винаги, забил нос в работата.
Малкото момиченце оставя сладоледа и се приближава, разглеждайки убийството, което баща й разследва.
-Какво е това?
-Един човек е бил убит от куче, миличка.-отговаря й баща й.
-Нее. Не това цялото, а само това. Прилича на прорез с нож, и е по цялата дължина на ключицата. Изглежда е имало човешка намеса.
Баща и се ококорва и се втурва да разгледа снимката отново.
-Права си. Какво още можеш да кажеш по този въпрос?
Момиченцето свива рамене.
-Според мен прорезът е направен с нож с късо острие и назъбени краища-виж колко е неравен прореза. Като оставен от ловджийски нож.
-Липсващия нож от комплекта на нашия познат, ловджията. Хаха, браво, миличка!-Шерлок я вдига на ръце и се усмихва бащински.-Ти вече си истински детектив.
-Благодаря, тате.
И така с нейна помощ заловили виновника.
Действие трето, сцена първа. След още пет години
-Хей, гледай къде ходиш!
-Ти гледай къде ходиш!
Младата Шърли Холмс се сблъска с Каркат Вантас в Сан Франциско. Вече нищо няма да е същото.
-